България има около 19 000 регистрирани електромобила към март 2025 с впечатляващ 55% ръст през 2024. Зарядната инфтруктура наброява приблизително 3000 публични точки със съотношение 6 автомобила към 1 зарядна точка – над средното за ЕС.

Над 70% от електромобилите са концентрирани в София. Основни оператори са Eldrive и Fines Charging, които активно разширяват мрежите си. България предлага данъчни облекчения и безплатно паркиране, но няма директни субсидии за покупка. Целта е 100 000 електромобила до 2030 година с продължаващи инвестиции в инфраструктура.

Актуалното състояние на електромобилния парк

България отбелязва значителен напредък в електромобилността през последните години. Към март 2025 година в страната са регистрирани около 19 000 електромобила, което представлява забележителен ръст от 55 процента само през 2024 година. Този темп на растеж показва нарастващ интерес и приемане на електрическата мобилност от българските потребители.

Разпределението на електромобилите в страната е силно концентрирано. Над седемдесет процента от всички регистрирани електромобили се намират в София, което отразява по-високата концентрация на зарядна инфраструктура и по-голямата покупателна способност в столицата. Градове като Пловдив, Варна и Бургас също показват растящ интерес, но все още изостават значително от столицата.

В сравнение с общия автомобилен парк на България, който надхвърля три милиона превозни средства, електромобилите представляват все още скромен дял. Въпреки това динамиката е насочена нагоре и експертите очакват продължаване на ръста, особено с подобряването на инфраструктурата и появата на по-достъпни модели на пазара.

Зарядната инфраструктура се разраства активно

Публичната зарядна инфраструктура в България наброява приблизително 3000 зарядни точки към началото на 2025 година. Този брой представлява значително увеличение спрямо предходните години и показва активни инвестиции в сектора. Съотношението на около шест електромобила към една зарядна точка е над средното за Европейския съюз, което поставя България в относително благоприятна позиция.

Основни играчи на пазара са Eldrive, който се позиционира като най-големият оператор на зарядна инфраструктура в България и региона, и Fines Charging, който активно разширява мрежата си. Само през първото тримесечие на 2025 година Fines Charging е открил осемнадесет нови локации с различна мощност на зареждане – от петдесет до триста киловата.

Новите локации включват както градски обекти, така и стратегически точки по основните магистрали. Примери са станции в София на околовръстния път, по магистрала Тракия при Пловдив и Церово, както и в по-малки градове като Павел баня, Гоце Делчев и Нова Загора. Тази дисперсия на станциите цели да осигури по-добро покритие извън големите градове.

Разнообразие от типове зарядни станции

Инфраструктурата включва различни типове зарядни станции според нуждите на потребителите. Бавните зарядни станции с мощност от седем до двадесет и два киловата са подходящи за дълго паркиране в търговски центрове, офиси или жилищни комплекси. Те осигуряват пълно зареждане за няколко часа.

Средно бързите станции с мощност от петдесет до осемдесет киловата представляват компромис между време за зареждане и разходи за инсталация. Те могат да заредят батерия до осемдесет процента за около четиридесет минути до час, което ги прави подходящи за по-кратки спирания.

Ултрабързите зарядни станции с мощност от сто и двадесет до триста киловата са най-новото допълнение към инфраструктурата. Те позволяват зареждане до осемдесет процента за двадесет до тридесет минути и се инсталират предимно на магистрали и ключови транспортни артерии. Примери включват трихстотиноkiloватовата станция при Лукойл на околовръстния път в София.

Географското покритие остава предизвикателство

Макар инфраструктурата да се развива, географското покритие остава неравномерно. София, Пловдив, Варна и Бургас имат относително добро покритие с множество опции за зареждане. Основните магистрали като Тракия и Хемус също започват да получават адекватно покритие с бързи зарядни станции.

По-малките градове и селските райони все още изпитват недостиг на зарядна инфраструктура. Това ограничава практичността на електромобилите за хора, които живеят или често пътуват извън големите градски центрове. Инсталирането на станции в тези райони е по-предизвикателно поради по-ниското търсене и по-високите разходи за присъединяване към електрическата мрежа.

Пътищата от второстепенно значение често нямат достатъчно зарядни опции, което прави дълги пътувания извън основните магистрали по-трудни за планиране. Това е област, която изисква целенасочени инвестиции и политики в следващите години.

Държавните политики и стимули

България предлага няколко форми на подкрепа за електромобилността, макар и не толкова щедри като в някои западноевропейски страни. Електромобилите са освободени от годишния данък за превозни средства, което представлява значителна икономия през годините на използване. Безплатното паркиране в платените зони на градове като София, Пловдив и Бургас е друго практично предимство.

Важно е да се отбележи, че към 2025 година България не предлага директни субсидии за покупка на електромобили за частни лица. Това е значително различие спрямо страни като Румъния, където съществуват програми с субсидии от хиляди евро. Липсата на директна финансова помощ при покупка остава пречка за по-бързото навлизане на електромобили.

Държавата фокусира усилията си върху развитието на инфраструктура чрез европейски фондове и националния план за възстановяване и устойчивост. Общините и частните оператори получават подкрепа за изграждане на зарядни станции. Планира се удвояване на зарядните точки до края на 2025 година спрямо 2023 година.

Предизвикателства пред по-широкото приемане

Първоначалната цена на електромобилите остава основна бариера. Дори най-достъпните модели като Dacia Spring започват от около четиридесет хиляди лева, което ги прави значително по-скъпи от еквивалентни бензинови автомобили. Без директни субсидии, този ценови праг ограничава достъпността за средностатистическия български купувач.

Психологическите бариери също играят роля. Много потенциални купувачи все още се притесняват от пробега, времето за зареждане и дългосрочната надеждност на батериите. Тези опасения често са базирани на остарела информация, но продължават да влияят на решенията за покупка.

Достъпът до домашно зареждане е практическо предизвикателство. Голяма част от българите живеят в апартаменти без собствен паркинг или гараж, което прави редовното зареждане у дома невъзможно. Инсталирането на зарядни станции в жилищни блокове изисква съгласие на собствениците и технически решения, което забавя процеса.

Бизнес моделите на операторите

Операторите на зарядна инфраструктура в България използват различни бизнес модели. Повечето работят с pay-per-use модел, при който потребителите плащат за киловат час изразходвана енергия или за време на зареждане. Цените варират според мощността на станцията – бавните са по-евтини, ултрабързите по-скъпи.

Месечни абонаменти и програми за лоялност също стават все по-разпространени. Те предлагат по-ниски цени за редовни потребители и опростяват процеса на плащане. Интеграцията с мобилни приложения позволява лесно намиране на станции, резервация и безконтактно плащане.

Някои оператори експериментират с допълнителни услуги като партньорства с търговски центрове и хотели, където зареждането е безплатно или включено в други услуги. Този модел цели да привлече клиенти към партньорските локации, докато автомобилите им се зареждат.

Перспективи и планове до 2030 година

Националната цел е достигане на сто хиляди регистрирани електромобила до 2030 година. При сегашния темп на растеж това е амбициозна, но потенциално достижима цел. Ще изисква обаче устойчиво разширяване на инфраструктурата и възможно въвеждане на по-силни стимули.

Очаква се продължаващо нарастване на броя зарядни станции с фокус върху по-малките градове и второстепенните пътища. Планираните инвестиции от европейските фондове трябва да подкрепят това развитие. Особено внимание се обръща на бързи и ултрабързи станции по магистралите.

Появата на по-достъпни модели електромобили на световния пазар вероятно ще стимулира продажбите в България. Китайските производители предлагат конкурентни цени, което може да направи електромобилите достъпни за по-широк кръг купувачи. Очаква се и втория пазар на електромобили да стане по-активен с увеличаването на броя автомобили на няколко години.

Регионалното измерение и сравнения

В регионален контекст България показва смесени резултати. Съотношението електромобили към зарядни точки е благоприятно в сравнение с много европейски страни. От друга страна, абсолютните числа на електромобили и инфраструктура остават скромни в сравнение със западноевропейските пазари.

Съседни страни като Румъния имат по-активни програми за субсидии, което води до по-бърз растеж на електромобилния парк. Гърция също инвестира активно в инфраструктура и стимули. България би могла да се поуči от опита на тези страни при формулирането на бъдещи политики.

Операторите като Eldrive активно се разширяват в региона с присъствие в Румъния и Литва. Това регионално развитие създава възможности за трансгранични пътувания с електромобили и обмен на опит между пазарите.

Заключение с фокус върху реалистичните очаквания

Електромобилността в България през 2025 година показва положителна динамика с растящ брой автомобили и постоянно подобряваща се инфраструктура. Темпът на развитие е обнадеждаващ, макар и далеч от масовото приемане. Основните градове и магистрали имат приемливо покритие, но периферията все още изостава.

Липсата на директни субсидии за покупка остава ключова бариера пред по-бързото навлизане. Високата първоначална цена и психологическите предразсъдъци продължават да ограничават пазара предимно до по-заможни купувачи и компании. Подобряването на тази ситуация изисква както политическа воля, така и продължаващо образоване на обществото.

Инфраструктурата се развива в правилната посока благодарение на активните частни оператори и постепенно увеличаващата се държавна подкрепа. Ако този темп се поддържа и се допълни с целенасочени стимули за покупка, целта за сто хиляди електромобила до 2030 година е постижима. България има потенциала да се превърне в успешен пример за електрическа мобилност в региона.